Тихо се ронят листата,
сякаш молитва шептят.
С ново лице красотата
идва да радва света.

Ниско е слязло небето,
носи добри дъждове.
Таен художник в полето
е разпилял цветове.

Буйно потичат реките,
корени жадни поят.
Бързат, скъсяват се дните,
нощите дълго ще спят.

Всичко е близко, познато,
но му се радваме пак...
Нещо си тръгна със Лятото,
друго дойде с Есента.

Пишеш смислено, задълбочено, водиш читателя към Светлината! Не разводняваш, а показваш онова, от което човек се нуждае, за да бъде Човек.
Поздрави, Stih!
<3

Всичко е близко, познато,
но му се радваме пак.

И как да не му се радваме пак на познатото, като е красиво и ни носи емоции. Пък и уж е старо, а си има своя нюанс и специфика. Твоето хубаво звучене, което много обичам. Поздрав, Ели!

Всичко е близко, познато,
но му се радваме пак.

И как да не му се радваме пак на познатото, като е красиво и ни носи емоции. Пък и уж е старо, а си има своя нюанс и специфика. Твоето хубаво звучене, което много обичам. Поздрав, Ели!

Благодаря на всички, които казаха искрени думи за стиха ми.
Никога не съм вярвала на големите цифри и в коментар съм отбелязвала това.

Бъдете здрави и вдъхновени!
Елица