Постинг
04.11.2016 04:26 -
Не дойде...*
Автор: stih
Категория: Поезия
Прочетен: 1014 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 10.09.2018 01:49
Прочетен: 1014 Коментари: 2 Гласове:
7
Последна промяна: 10.09.2018 01:49
Морето беше тъжно този ден
и сякаш искаше да го попита
защо е сам. Във погледа смутен
безмълвно се люлееха вълните.
Той чакаше. А времето напук
се влачеше като пребито куче.
Тя трябваше да бъде вече тук,
но няма я. Какво ли й се случи?
Не сети как пристигна вечерта
и сянката му се стопи във мрака.
Една вълничка само го видя,
разби се във брега и се разплака.
и сякаш искаше да го попита
защо е сам. Във погледа смутен
безмълвно се люлееха вълните.
Той чакаше. А времето напук
се влачеше като пребито куче.
Тя трябваше да бъде вече тук,
но няма я. Какво ли й се случи?
Не сети как пристигна вечерта
и сянката му се стопи във мрака.
Една вълничка само го видя,
разби се във брега и се разплака.
Светът е одухотворен. Понякога плаче за нас. Било чрез дъжда, било чрез утринната роса. Като тази вълничка, разбила се в брега.
Развълнува ме не само казаното от теб, но и подкупващият начин, по който е поднесено.
цитирайРазвълнува ме не само казаното от теб, но и подкупващият начин, по който е поднесено.
Много поетичен коментар си ми направил, Мисана!
Изненада ме.
https://www.youtube/watch?v=HtzFm78ulGg
цитирайИзненада ме.
https://www.youtube/watch?v=HtzFm78ulGg