Постинг
20.04.2017 18:47 -
Защо ме има...
Как искам светъл дъжд да завали
и грешните ми стъпки да измие,
и всичко, от което ме боли,
да изтече, в земята да попие.
За тебе да изгрея като ден –
със нова светлина и с друго име.
Да ме погледнеш влюбен, възхитен.
И аз да разбера защо ме има.
и грешните ми стъпки да измие,
и всичко, от което ме боли,
да изтече, в земята да попие.
За тебе да изгрея като ден –
със нова светлина и с друго име.
Да ме погледнеш влюбен, възхитен.
И аз да разбера защо ме има.
Чета с удоволствие, защото винаги си неподправена...Поздрав от мен!
цитирайРазбрах защо ме има...
изгрях когато ти ме преоткри
съдбата ми вълшебна се разлисти
припомних си аз всичко за Преди
а мислите ми станаха лъчисти
и почнах да шептя като трева
да ти разказвам общите ни тайни
очите ми попиха синева
от пътища към бъдното незнайни
разбрах защо ме има и горя
отново пренаписах любовта ни
през времето подобно свещ трептя
и искам да се върна на брега ни
така далеч – до старата скала
да скрия стъпки боси във прибоя
а после пак разперила крила
да се изгубя нежна зад завоя
компасът ми да сочи светлина
душата ми сред облаци да скита
а слънцето да грее и в нощта
във приказка от истина пропита
ще се досбъднат нашите мечти
Вселената отново ще запее
звездата ни красива ще блести
орисана в безкрай да оцелее
20.04.2017г.
Елица
Много ми хареса стихото ти, Ели!
С малко думи казано много!
Размисли ме и горните думички сами се подредиха!
Нещо като резонанс на твоите думи, пречупени
през едно дълбоко чувство в дълбините на душата ми. :)
Поздрави от мен!*
Ели
цитирайизгрях когато ти ме преоткри
съдбата ми вълшебна се разлисти
припомних си аз всичко за Преди
а мислите ми станаха лъчисти
и почнах да шептя като трева
да ти разказвам общите ни тайни
очите ми попиха синева
от пътища към бъдното незнайни
разбрах защо ме има и горя
отново пренаписах любовта ни
през времето подобно свещ трептя
и искам да се върна на брега ни
така далеч – до старата скала
да скрия стъпки боси във прибоя
а после пак разперила крила
да се изгубя нежна зад завоя
компасът ми да сочи светлина
душата ми сред облаци да скита
а слънцето да грее и в нощта
във приказка от истина пропита
ще се досбъднат нашите мечти
Вселената отново ще запее
звездата ни красива ще блести
орисана в безкрай да оцелее
20.04.2017г.
Елица
Много ми хареса стихото ти, Ели!
С малко думи казано много!
Размисли ме и горните думички сами се подредиха!
Нещо като резонанс на твоите думи, пречупени
през едно дълбоко чувство в дълбините на душата ми. :)
Поздрави от мен!*
Ели
Трогната съм от постоянството ти и от твоята искреност.
И аз те чета с интерес и задоволство.
цитирайИ аз те чета с интерес и задоволство.
Твоят стих разработва темата много по-задълбочено и въздействащо.
При него моят бледнее, но съм поласкана от интерпретацията ти.
Благодаря ти!
Бъди здрава и все така вдъхновена!
цитирайПри него моят бледнее, но съм поласкана от интерпретацията ти.
Благодаря ти!
Бъди здрава и все така вдъхновена!
Обичам да ви чета!
Поздрави,
Криси
цитирайПоздрави,
Криси
И аз те обичам. :)
цитирайПоздрав, Вълшебнице на стиха и самата stih!
цитирай