"Уморих се от шум..." – Цвета Иванова

Не виждаш ли? – Не може да е тихо.
Светът прилича на димящ вулкан.
Но хората неволно му простиха
и плахо си подават топла длан.

И нашата любов така ще диша,
дордето може въздух да гребе.
И с незлобиви думи ще опише
живота – под куршумено небе.

В това е силата на всяка обич –
да устоява до самия край.
През рискове и пагубни тревоги,
дори сред ада да създава рай.
             

Въздейства...
Поздравления!

да изградим своя микрорай /сър Янко Балиев/!

Чудесен стих, Стих! Продължавай да пишеш все така вълнуващо!

Мисана, и без цитираната от теб мисъл, не си въобразявам, че съм уникална.

Този стих е публикуван в брой 31 на софийския в. "Уикенд" -
27.7.2017г.