Напразно си ме търсил сред звездите –
аз земна съм, най-ситничка трева.
Не се набивам с нищо на очите,
но нищо и не губя от това.

Ти искаше до тебе да застана –
да се издигна и да полетя...
Но аз врабченце сиво си оставам
и чужда ми е всяка висота.

Удобни са ми всичките сезони.
По сняг оставям мънички следи.
На клонче стъпвам, слънце си отронвам.
И там не можеш да ме стигнеш ти. 

чудна.

Благодаря за постоянното внимание.
Вдъхновени дни!

Омайващи стихове...
Поздравления, Стих!

Много съм ви благодарна за щедростта и подкрепата.
Бъдете здрави и вдъхновени!
Споделени почивни дни!

Чета те и се наслаждавам.