Уморих се думи да събирам –
дните си, живота да разнищвам,
грешките си да анализирам,
да отсявам нещото от нищото...

Кой ли ще ме слуша и разбира? –
Всеки има своите  кахъри.
Сгъвам листите и ги прибирам –
утре може и да ги изхвърля.