Постинг
10.11.2018 04:37 -
Звездни мигове*
Автор: stih
Категория: Поезия
Прочетен: 3208 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2018 09:20
Прочетен: 3208 Коментари: 7 Гласове:
15
Последна промяна: 12.12.2018 09:20
Нощта изгря – и топла, и добра.
Пристъпи тихо – като самодива.
Тя няма друго – носи само мрак
и с него самотата ми завива.
Една звезда в прозореца ми кацна
и с тънък лъч небесна светлина
на свой език опита да ми каже,
че още съм обичана жена.
Нощта видя, доволно се усмихна...
Дали е осъзнала в този час,
че всяка обич има звездни мигове
и те зависят от самите нас?
Пристъпи тихо – като самодива.
Тя няма друго – носи само мрак
и с него самотата ми завива.
Една звезда в прозореца ми кацна
и с тънък лъч небесна светлина
на свой език опита да ми каже,
че още съм обичана жена.
Нощта видя, доволно се усмихна...
Дали е осъзнала в този час,
че всяка обич има звездни мигове
и те зависят от самите нас?
За съжаление, не всяка обич има звездни мигове, а още по-лошото е, че някъде и обич няма. Но трябва да бъдем оптимисти и да вярваме, че все някога ще се случи. Поздрав за положителния ти поглед!
цитирайЛеле, какво е хубаво!
Това е райско съвършенство!
цитирайТова е райско съвършенство!
Лично аз се нуждая точно от такава поезия, за де се скрия под було светлина от сенките на здрача. Красиво възпяваш "звездните мигове", Елица!
цитирайБлагодаря на всички, които поспряха, прочетоха и харесаха тези мои думи!
Пожелавам много любов в дните ви, Прятели!
цитирайПожелавам много любов в дните ви, Прятели!
Толкова се вживях
и тайно завидях,
че за себе си прозрях
Така:
Звездни мостове
Залез тържествено спусна воал,
за да целуне слънце звездите.
В калейдоскопен небесен портал,
се взират в безкрайност очите.
---
Съзирам звездата която е наша,
и лъч от твой лик прозира воала.
Аз зов със очи към нея изпращам.
Ти моя копнеж си вече разбрала.
---
Луната усмихна се тайно за поздрав,
разбулила наште и чуждите тайни.
Омайно усетих на нежности полъх,
но мойте и твойте тъй вече са знайни.
Вълшебна звездна нощ ти желая.
цитирайи тайно завидях,
че за себе си прозрях
Така:
Звездни мостове
Залез тържествено спусна воал,
за да целуне слънце звездите.
В калейдоскопен небесен портал,
се взират в безкрайност очите.
---
Съзирам звездата която е наша,
и лъч от твой лик прозира воала.
Аз зов със очи към нея изпращам.
Ти моя копнеж си вече разбрала.
---
Луната усмихна се тайно за поздрав,
разбулила наште и чуждите тайни.
Омайно усетих на нежности полъх,
но мойте и твойте тъй вече са знайни.
Вълшебна звездна нощ ти желая.
Ти надмина себе си, Приятелю!
Върна ме във времето, когато и аз откликвах така на чужди стихове
и се получаваха чудесни диалози!
Благодаря ти от сърце!
Обичан бъди!
цитирайВърна ме във времето, когато и аз откликвах така на чужди стихове
и се получаваха чудесни диалози!
Благодаря ти от сърце!
Обичан бъди!
Чудесно е,звучи изключително затрогващо и вълнуващо!
цитирай