При някои тя идва като даденост,
а други я постигат със годините –
от преживени болки и страдания...

 Измама е да мислиш, че летиш,
когато всъщност стъпваш по земята –
крилата ти, съшити от мечти, 

 Със толкова остри завои
е пътят от мене до теб!
Но те са и мои, и твои –

 Свали тез черни очила, човече –
светът е пъстър, не е само лош.
Върви по своите закони вечни,

"бавно, сламка по сламка в ума ти напук ще се впивам
и напук там ще свия своето птиче гнездо" 
                                           Не–делина ( Неделинка Мирчева)