Барутен спомен от съня ме буди -
взривява тишината вътре в мен.
С опърлени крила на пеперуда,
умира утрото на моя ден.

Изплува твоят образ в тъмнината,
откривам смътно милите черти.
И бързо се отдръпва самотата,
за да заемеш мястото й ти.

И в този миг внезапно осъзнавам,
че споменът, за лошо и добро,
в пространството и времето остава -
като  неземна форма на живот.

Нямам вина за голямата цифра и моля админ да оправи това.