Със десет пръстчета те укротявам,
а после хвърлям въгленче в кръвта.
Безпомощно е мъжкото ти тяло
пред палавия бриз на любовта.

Сълзата ми, отронена в екстаз,
попива в теб, изгаря те до кости.
По-силната във този миг съм аз -
като трофей в ръцете си те нося.

А бях робиня. В твоите нозе
стоеше на колене  гордостта ми.
Обърна се светът. И те превзех -
с най-тънката стрела на любовта ми.

.