Очите ти - изригващи вулкани,
от най-далечното ме стигат и горят.
Докосваш с поглед и отваряш рани  -
в душата ми и в младата ми плът.

Но всичко е дотук. И няма шанс -
в пресечна точка с тебе да се срещнем.
Лавина снежна пада между нас.
Обречени са чувствата горещи.

Летим надолу - падащи звезди,
напуснали завинаги безкрая.
Единствен ще напомня този стих -
за двама, не достигнали до Рая...

Очите ти са като морето,
люлеят ме като вълни.
Чрез тях достигам до сърцето ти,
магия са, и нежност от тях вали.
***
Чудесен стих, като вулкан от нежност!
Изпълнен с обич, топлина и мъничко тъга!
Поздрави, Ели! :)))))))))

Твоето постоянство трогва.
Бъди здрав и щастлив! :)