Днес се опитвам да пиша за тебе, Любов. Дай ми сили.
Думи събирам и плахо, несигурно в стих ги подреждам
Знам, че е слабо перото ми, дързост това е. Прости ми.
Белият лист ме разбира и влива в ръката надежда.

Аз не познавах лицето ти, чаках щастливия случай.
Ти пък насън ми се мяркаше - в образ неясен, далечен.
С няколко мъдри урока Животът и туй ме научи:
всяка любов се усеща най-първо със пулса сърдечен.

Щом ме докосна, душата ми млада пред теб коленичи,
тръпно предвкусила твоята сладост. И власт безпощадна.
Нека е рана и болка това мое лудо обичане,
стига да зная, че с мене ще бъдеш дори и Оттатък.

Стара колкото света тема, която, в избраната от теб, Ели, форма, звучи като заклинание.
Поздрави
nalia

Просто експериментирах - дали ще успея да издържа текста в шестстъпен дактил.
Бях провокирана в един сайт...и се получи.
Благодаря за подкрепата! :)

Прекрасно - и като форма, и като съдържание!...

Това е просто експеримент - мисля, че успях... :)
Поздрави!