Тревата тази сутрин ще зачене -
от капчица роса и слънчев лъч.
И всичко нейно ще премине в мене -
като докосване на светъл мъж.

Луната отдалече ще завиди
и цяла нощ ще плаче без сълзи.
Небето болката й ще изпие -
с една целувка ще я укроти.

И тази обич пак до мен ще стигне -
човешка и космическа в едно.

Не е ли чудо истинско да видиш,
че цялата Природа е любов?

чудо истинско да видиш,че цялата Природа е любов..
и като сме част от тази истина, от нас се иска само доброта!
Успешен ден!

доброта, обич, красота...
Хубав ден !

За стихото говоря.
И... благодаря за разбирането, изразено под предходния постинг.
Като извинение ще помоля да ми подадеш няколко картинки, свързани с настоящото стиха.
Примерно:
По първия ред - с тревичка
По втория - изгрев например нещо си
Нататък:
Мъж
Луна
Небе
...

Не задължавам разбира се - но може интересно да се получи, предложението ми /което още не си видяла и ще последва, ако получа картинките/ да ти хареса и да го приемеш като извинение.

Успехи!

прашинката ж

Прашинка ж, не съм наранена, не е необходимо извинение.
Напротив, това специално внимание ме притеснява...

Поздрави и пожелания за красиви дни!
Елица