И чак до дъното на самотата
потъвам - като във водовъртеж.
Далече от шума и от тълпата,
умира в мене всякакъв копнеж.

Навярно ми е хубаво, защото
не търся нито сламка, нито бряг.
И тегли ме, поглъща ме дълбокото -
с усещането за невинен грях.