Той не реже крилата ти с удар открит -
той привидно те гали със длани.
Между пръстите някак си нож има скрит
и ти прави невидими рани.

А когато изпискаш от болка и страх,
си отдръпва невинно ръката
и със същата длан хвърля шепичка прах -
да прикрие пред всички вината си.

И коварно, и подло! - Ти разбираш сега
и горчилка залива душата ти.
Нека първи урок да ти бъде това:
зло - под маската на Добротата.

и смислено, и поучително- силно!

Благодаря ти за майсторството и куража! Не познавам по-страшно нещо от подлостта - но все нямам думи да я назова. Настръхнах от твоите стихове! Поздрави, Ели!

Награда е за мен, когато стиховете ми достигат до ум и сърце.
Благодаря ви!
Весели Празници!