"Небето го затворих в ковчег", Алекс

Не докосвай Небето ми с поглед дори.
Не протягай ръце към звездите.
Аз го ших и извезах със пръсти добри
и го пазя – зад облаци скрито.

Не гадай, не търси нито багри, ни звук,
във които да го преоткриеш.
То е мое. А ти си най-чуждият тук –
като вълк към Луната ще виеш.

Не поглеждай нагоре със тъмна душа –
ще взривиш позаспалите мълнии
и ще търсиш отчаяно път във нощта,
вледенена за теб. И безмълвна.

Ти пристигаш от някаква друга земя –
там небето е с цвят по-различен.
Поеми своя път. Остави ме сама.
Аз в Небето си само се вричам. 

Небе и небеса... Нека твоето винаги те извисява до себе си! Поздрави, Ели!

Благодаря за този благослов, Вени!
Поздрави и благопожелания! :)