Ще те запомня с онзи тъмен поглед,
със който ме въвличаше във грях
и, без да зная как, по твоя воля,
като фиданка млада разцъфтях.

Но после ненадейно си отиде.
Причини не потърси любовта.
А истината – бисерче във мида,
остана зад заключена врата.

Към този миг през времето поглеждам.
Ти там оставаш връх непокорен.
И чувствата ми – късни слънчогледи,
незрели семена отронват в мен.

Ще те запомня, защото си в сърцето ми.
***
Ще те запомня с косите водопадни,
с ръцете нежни и очите ти добри,
преливаща от обич, с душата жадна,
с милото лице, като слънчев лъч в зори.
***
Не искам само спомени, а да остана,
до тебе да посрещам изгрева с лъчи,
едно Небе над нас да се синее
и да потъвам в твоите очи.
***
Красив стих, преливащ от обич и навяващ тъга!
Поздрави и усмивки, Ели!:)))))))))

Влюбен и обичан бъди...
Поздрави и усмивки:))))