Постинг
28.08.2018 06:34 -
Наркотик
Не знам какво изпитват наркоманите,
но аз, когато пиша, ме боли.
И всяка мисъл ми отваря рана,
а думите бодат като игли.
Защото този свят е в черно-бяло –
(така го виждат моите очи).
Не може и вълшебно огледало
най-тъмните страни да заличи.
Животът ми – и чист, и непорочен,
разлиства в мене клони – като длан.
И аз усещам, че съм с поглед точен,
че няма пред очите ми мъгла,
когато болката изливам в песен,
когато думите подреждам в стих...
Не, аз не зная дрогата как действа,
но писането ми е наркотик.
Ти беше моята дрога среднощна,
душата ти търсех сред стих!
Сега си мираж, в пустиня удобна,
приютила внезапно порива тих!
цитирайдушата ти търсех сред стих!
Сега си мираж, в пустиня удобна,
приютила внезапно порива тих!
Много е хубаво, Ели!
Стиховете ти са като изляти!
цитирайСтиховете ти са като изляти!
Благодаря за първите отзиви!
Успешна седмица!
цитирайУспешна седмица!
Особено последната строфа.
цитирайпо случай хубавия стих. Твърд наркотик!
цитирай