За теб изгарям в жажда -

като в треска.

И ти си 

тази капчица вода,

която може огъня да вземе -

от тялото

и моята душа.

 

Изгряваш сутрин

бисерна в тревата,

с дъжда ми идваш -

като луд порой,

поточе -

от върха на планината...

Аз пия.

И се връщам към живот.

 

Бъди благословена и честита!

Единствена  за мен

и вечен зов.

Поглеждам  към Небето

и го питам:

- Това ли е

човешката  любов?

формата и съдържанието така добре да си паснат, както си го направила, Ели. Завладяваща изповед.
PS. Защо толкова те притеснява някакъв брояч?
nalia

da ....