Пияният си тръгна призори.
Танцуваше под стъпките му пътят.
Един петак във джоба беше скрил,
че утре пак ще го очаква кръчмата.

От нощите това ще му остане -
бутилка и в устата вкус горчив.
И нищо, че сърцето му е рана -
тупти и му напомня, че е жив.

Донякога. Когато, може би
ще пресуши и чашата последна.
Тогава уличката ще заспи.
Един прозорец ще го чака бледен.

Хареса ми, Ели. А "Донякога" звучи толкова хубаво.
Слънчев ден
nalia

А на голямата цифра не вярвам. Някой си играе с брояча...

Да бе, някой си играел с брояча. Що не го прави с другия ти профил. Обясни ми как пускаш някакво блудкаво стихо в 18.16 и до един час то е на първа.

При това забележи - всеки божи ден.