Дочаках да погледнеш във очите ми
Дочаках да ме позовеш по име.
(Два облака в небето се настигнаха -
дано и този дъжд не ни отмине.)

„Дано” ли казах? Няма да ги чакам.
Сама ще ги накарам да валят.
Пустиня съм – за капчица съм жадна.
И всички сетива във мен болят.

Дочаках те... Прекрачвай този праг.
(На лунна светлина изглежда нисък.)
Ела след залеза, по късен мрак.
И не търси ни отговор, ни смисъл.

Разплискай тези неми дъждове,
попивали мълчание с години.
Като реки ще стигнем до море.
Или ще се изгубим сред пустиня.

Като писах в коментара си "дистанцирано", нямах представа, че си толкова далече. Имаш положителния ми вот за последвалите стихове - бисерна огърлица!
"Като реки ще стигнем до море,"
На прав път сте (:-))
nalia

Невероятно внушение - алегорично и призивно! Голям съм ти фен, Ели, повтарям и потретям стиховете ти и откривам все нови и нови дълбини! Поздрави с прегръдка и с пожелание за много усмивки!

Вашите думи ме окрилиха. Проникновени и искрени!
Благодаря ви!

Светли Празници ви пожелавам. )

Мила Стих, стиховете ти са пропити с много вода (любов), което много ми харесва!
Топли (мои) Великденски празници!!!
Величка Николова - Литатру