Ти пак си тук. И с най-добрите думи
съмненията тъмни разпиля.
Нощта изгря за мен сребристо-лунна
и озари любовния ми блян.

Мечтаех те красиво, ненаситно.
Деляха ни години и земи.
Пренесох те през хребета на дните,
дори във мисъл с друг не те смених.

Сега си тук. И нека да заситим
за обич жадните ни сетива.
Не питай нищо, както аз не питам
какво ще ни се случи след това.

Защото губи смисъл всичко минало.
Мигът-реалност властва в любовта.
Обичай ме за всичките години,
в които съм живяла в самота.

Хубав и докосващ стих за Любовта!
Рисуваш с думи различните страни и нюанси на Любовта! И не само за Любовта!
Ели, не обръщай внимание на "milady".
Тя явно няма сетивата да разбира и да се докосва до поезията.
Поздравления! :)))))))))

Аз пиша за тези, които имат сетива, Сашо...
И които са обичали! :)))

Да си любовно сита!... :)

Най-сетне да намеря някой който е истински поет