Ела като последен лъч при залез -
на мрачния ми зимен небосвод.
Не искам много. Само да ми кажеш
най-простичките думи за любов.

Отдавна оглушах за всяка радост.
Отидоха си всичките мечти...
Ела и донеси ми дъх на младост.
Сърцето ми за обич събуди.

Лятно е, слънчево е, цветно е...
Пращам ти сега една малка феичка да те докосне, и
"Сърцето ти за обич да събуди!" ;))

За тебе е далечен залеза
и слънцето те милва с лъчи.
Ще те целува нежно с изгрева
и ще потъва в твоите очи.
***
Хубав стих, като нежен зов,
изпълнен с обич и копнеж!
Поздрави, Ели!:)))))))))

Получих Феичката, Ани. :)
Прочетох стихчето, Делфи. :)

Красота и обич в дните ви! :)

и събужда сърцето за обич... а може би...
Написано със сърцето.
Прегръдка, Ели !

Мъдро и красиво говориш.
Благодаря ти.
Прегръдка и от мен. :)