Като синьо стъклено мънисто
се търкулна Лятото край мене.
Ни попита аз какво ще искам,
ни потърси нещо да ми вземе.

Лято мое, бедно, босоного!
Само Слънцето ти е имане.
Като талисманче си го носиш,
та човешко зло да те не хване.

Дай ми късче слънчева погача  –
ще ти бъда предана и вярна
и на рамото ти ще изплача
моята любов неизживяна.