Най-синьото небе над Синеморец
ще слиза по вълните и без нас.
Или ще гледа трепетно отгоре
делфините как плуват в ранен час.

И всичко ще е, както бе тогава,
когато с теб зачевахме слънца...
А после се превърнаха на камък
уж влюбените ни до гроб сърца.

Къде отиват чувствата след време?
Живеят ли, умират ли сами?
Те идват като райско вдъхновение
и тръгват, щом за миг ги нараним.

(Вдъхновено от едноименното стихотворение на М.М.)