автор: voda
Не за твоето слънце
копнея сега.
И не -
за синчеца в житата ти.
Аз те чакам -
с една изтерзана душа.
Да я хвърля
във твойте пожари.

Изгори я.
И пак ми я жива върни -
(чучулига, запяла над нивите).
Мое лято добро,
цяло в мен остани.
Ще те нося -
до бяло пречистена.