Сънувах те като свещичка малка –
топеше се във моите ръце
и облак от вълшебни аромати
попиваха на капчици у мен.

Луната на прозореца бе спряла
и гледаше с неотразим захлас
как се топиш и пак оставаш цяла.
(И чудо беше в този късен час.)

Навярно ми е пратен сън-поличба –
да осъзная в този хубав ден,
че всеки, който истински обича,
до края се раздава. И расте.

много красиво...

Радвам се, че те срещам тук.
Благодаря за оценката.