Реплика на "Проклех те девет пъти", В. Димитров

 Проклех те – девет пъти да се влюбиш 
и пак да скиташ недолюбен, сам.
По мене ум и разум да изгубиш.
За раните ти аз да съм балсам.

Проклех те девет нощи да ме имаш –
по-жаден да останеш след това.
Пък аз, като звезда недостижима,
за друг да светя, в чужда синева.

Проклех те с думи. Но сърцето знае
и с пулса си изрича благослов...
Един живот на всекиго е даден
и нека го измине със любов!

Замислих се как се прощават непростимите неща...
От клетви ме е страх по принцип...
Когато го пишеш с думи някак се дистанцираш,
остава в сфера фикция, но ако думите сбъднат реалност, какво става?
Едно от правилата е да не се вреди,
колкото и голяма да е мъката...
Само Бог разрешава ответните удари, така си мисля...
по избран от него начин!
Хареса ми поантата - развръзка - прошката и любовта!
Вдъхнови ме! Благодаря, Ели! :)

Не те проклех...

Не те проклех защото те обичам
Но раната остана вътре в мен
И все така аз името ти сричам
И все така от мен си озарен

Осъдиха те да си сам и тъжен
Далеч от мойта нежна топлина
На времето да бъдеш нужен
Във порива за бряг и светлина

Сега те гледам тихо отдалече
И ти ме следваш само със очи
Съдбата на копнежи ни обрече
Душите ни завърза със лъчи

Ще се завърнем в старите простори
Ще споделим вълшебна тишина
И счупили наземните окови
Отново ще ни свърже любовта

28.01.2017г.
Елица

Напълно споделям позицията ти и много хaресах твоя стих.
Но в случая моята творба е реплика, затова се придържам повече към оригинала.
Радвам се, че се запознахме и ще те чета.
До нови срещи!
Елица

Хареса ми това максимално насищане с тропи и фигури на тоя малък обем текст - анафората "проклех те", повторението на магичното число девет, метонимията "рани-балсам", метафорите, сравнението, олицетворението "изрича", антитезата "клетва-благослов" - те внасят елемент на фолклоризация, правят композицията класическа, а стиха - запомнящ се. Поздравления за прекрасната творба - за идеята и за изпълнението! Прегръдка, Ели!