Постинг
20.09.2018 06:15 -
При залез
Автор: stih
Категория: Поезия
Прочетен: 1377 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 23.09.2018 15:33
Прочетен: 1377 Коментари: 6 Гласове:
8
Последна промяна: 23.09.2018 15:33
Какво е залез? – Край, но и начало.
Денят си тръгва, идва вечерта.
Да можех, бих отдавна полетяла –
с крила да скъсам синята черта.
Със слънцето да тръгна по-нататък,
притихнала от смут и от възторг,
че толкова съм малка на земята,
а търся своя собствен път към Бог.
Дали ще стигна? Ей звездите пламват
по тъмните воали на нощта.
И тя пристъпва, тайнствено ме мами –
в съня ми сбъдва моята мечта.
Денят си тръгва, идва вечерта.
Да можех, бих отдавна полетяла –
с крила да скъсам синята черта.
Със слънцето да тръгна по-нататък,
притихнала от смут и от възторг,
че толкова съм малка на земята,
а търся своя собствен път към Бог.
Дали ще стигна? Ей звездите пламват
по тъмните воали на нощта.
И тя пристъпва, тайнствено ме мами –
в съня ми сбъдва моята мечта.
Oooo каква е тази траурна поезия??? Какъв е този смут в душата ви???
цитирайАко пътят към Бога се възприема така, значи не е добре казано.
Ще помисля...
Благодаря, Стих!
цитирайЩе помисля...
Благодаря, Стих!
Това дразни някои, които винаги са считали, че поезията трябва да е "захарни сополи". А аз съм убеден в обратното - стихотворения като това съставляват истинската поезия. Не спирай да пишеш по този начин, Елица. Именно това е поезията, с която "летиш зад синята черта" - право към Бог.
цитирайНякои мечти се сбъдват само в съня...
Благодаря за насърчението, Мисана!
цитирайБлагодаря за насърчението, Мисана!
stih написа:
Някои мечти се сбъдват само в съня...
Благодаря за насърчението, Мисана!
Благодаря за насърчението, Мисана!
и никой своя сън не избира! /Калдерон, около 1600г./
Ще запомня тази мъдрост, Мисана.
Благодаря!
цитирайБлагодаря!