Прочетен: 3972 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 18.12.2018 19:59
Животе мой, докрай съм ти длъжница,
затуй, че винаги си бил до мен,
че ме даряваш с волен дух на птица,
кураж ми даваш с поглед възхитен,
когато споря с моя земен ден.
Пред мен отваряш пътища, пътеки –
трънливи, стръмни – да не ми е леко,
щом тръгна към далечни висоти.
(Това го казвам, за да знае всеки,
че там се стига с вяра и мечти.)
Редяха се години-броеница.
Дойде мигът на онзи светъл плен,
на унеса – да срещна моя рицар,
единствено за мене отреден.
И ти, Живот, потече възроден.
Така е тръгнало от памтивека –
човек любов да търси у човека.
Обичах и греших. Но Бог прости.
И в моята душа полека-лека
покълваха и вяра, и мечти.
Но днес и ти попадна в плетеница
от криви пътища. Мълчиш смутен.
И само силна Божия десница
разтърсила би този свят студен,
сред който се задъхваш уморен.
Земята чува тъжния ти екот.
Заплачеш ли, пороища ще текнат.
Човечество, виновникът си ти!
Камбанен звън в просторите отеква –
дано ти върне вяра и мечти.
Очи повдигам към небето: нека
помогне Бог – заблудите да секнат.
Животът възроден да полети.
И пак по слънчевата му пътека
да зрее вяра, да цъфтят мечти.
2013-05-27
Да бъде светлина в деня ти!
Благодаря ви, че отделихте време да прочетете и оцените.
Светли и успешни дни!
Благодаря за отделеното време и за окуражителните думи.
Но ти навярно виждаш, че рефренът в края на всяка строфа търпи промени като изказ, а не е редно. Не можах да преодолея тази слабост, съжалявам.
Пожелавам ти отморителен и ведър уикенд! :)
Очи повдигам към небето: нека
помогне Бог – заблудите да секнат.
Животът възроден да полети.
И пак по слънчевата му пътека
да зрее вяра, да цъфтят мечти.
Амин!