Постинг
19.02.2015 00:20 -
Предзалезно
От този огън жива ще изляза,
но не това, което вече бях.
Тогава беше изгрев, днес е залез.
Нощта посрещам и не ме е страх.
Да свърши този дълъг ден най-после.
Душата ми жадува тишина.
Една мечта по пътя си износих,
но не родих - тя вътре в мен умря.
Да свърши този път, безкрайно дълъг -
като река, нестигнала море.
Дали защото много съм се лъгала.
Съдбата не посмя да ме възпре?
Съдбата може всичко, но не иска.
Тя дава избор, ние да решим.
Възможно ли е да открия истини -
след толкова затворени врати?
но не това, което вече бях.
Тогава беше изгрев, днес е залез.
Нощта посрещам и не ме е страх.
Да свърши този дълъг ден най-после.
Душата ми жадува тишина.
Една мечта по пътя си износих,
но не родих - тя вътре в мен умря.
Да свърши този път, безкрайно дълъг -
като река, нестигнала море.
Дали защото много съм се лъгала.
Съдбата не посмя да ме възпре?
Съдбата може всичко, но не иска.
Тя дава избор, ние да решим.
Възможно ли е да открия истини -
след толкова затворени врати?