Сама дойдох – възторжена и млада.
За теб разтворих първи цветове.
Любов ти нося – милост и пощада
за всичките ти мъжки грехове.

Страхувам се от буйни ветрове,
страхувам се от пагубни порои.
Създай за мене тихи светове
и пожелай ме. Ще остана твоя.

Само да я пожелаеш, е и някои други неща. Да и пазиш завет, голям чадър, плажен за предпочитане и да няма цигани наоколо, че тогава няма спасение от какафонията.

Когато обичаш, всичко е лесно... :)))

но как да те пожелая, като си толкова далеч?... :)

И – въображение трябва... :)