Постинг
20.04.2017 18:47 -
Защо ме има...
Как искам светъл дъжд да завали
и грешните ми стъпки да измие,
и всичко, от което ме боли,
да изтече, в земята да попие.
За тебе да изгрея като ден –
със нова светлина и с друго име.
Да ме погледнеш влюбен, възхитен.
И аз да разбера защо ме има.
и грешните ми стъпки да измие,
и всичко, от което ме боли,
да изтече, в земята да попие.
За тебе да изгрея като ден –
със нова светлина и с друго име.
Да ме погледнеш влюбен, възхитен.
И аз да разбера защо ме има.
Самохвалебствено слово не на първо място
Разкриване на тайните зад „късмета“ при ...
Къде са ти метафорите...
Разкриване на тайните зад „късмета“ при ...
Къде са ти метафорите...
Чета с удоволствие, защото винаги си неподправена...Поздрав от мен!
цитирайРазбрах защо ме има...
изгрях когато ти ме преоткри
съдбата ми вълшебна се разлисти
припомних си аз всичко за Преди
а мислите ми станаха лъчисти
и почнах да шептя като трева
да ти разказвам общите ни тайни
очите ми попиха синева
от пътища към бъдното незнайни
разбрах защо ме има и горя
отново пренаписах любовта ни
през времето подобно свещ трептя
и искам да се върна на брега ни
така далеч – до старата скала
да скрия стъпки боси във прибоя
а после пак разперила крила
да се изгубя нежна зад завоя
компасът ми да сочи светлина
душата ми сред облаци да скита
а слънцето да грее и в нощта
във приказка от истина пропита
ще се досбъднат нашите мечти
Вселената отново ще запее
звездата ни красива ще блести
орисана в безкрай да оцелее
20.04.2017г.
Елица
Много ми хареса стихото ти, Ели!
С малко думи казано много!
Размисли ме и горните думички сами се подредиха!
Нещо като резонанс на твоите думи, пречупени
през едно дълбоко чувство в дълбините на душата ми. :)
Поздрави от мен!*
Ели
цитирайизгрях когато ти ме преоткри
съдбата ми вълшебна се разлисти
припомних си аз всичко за Преди
а мислите ми станаха лъчисти
и почнах да шептя като трева
да ти разказвам общите ни тайни
очите ми попиха синева
от пътища към бъдното незнайни
разбрах защо ме има и горя
отново пренаписах любовта ни
през времето подобно свещ трептя
и искам да се върна на брега ни
така далеч – до старата скала
да скрия стъпки боси във прибоя
а после пак разперила крила
да се изгубя нежна зад завоя
компасът ми да сочи светлина
душата ми сред облаци да скита
а слънцето да грее и в нощта
във приказка от истина пропита
ще се досбъднат нашите мечти
Вселената отново ще запее
звездата ни красива ще блести
орисана в безкрай да оцелее
20.04.2017г.
Елица
Много ми хареса стихото ти, Ели!
С малко думи казано много!
Размисли ме и горните думички сами се подредиха!
Нещо като резонанс на твоите думи, пречупени
през едно дълбоко чувство в дълбините на душата ми. :)
Поздрави от мен!*
Ели
Трогната съм от постоянството ти и от твоята искреност.
И аз те чета с интерес и задоволство.
цитирайИ аз те чета с интерес и задоволство.
Твоят стих разработва темата много по-задълбочено и въздействащо.
При него моят бледнее, но съм поласкана от интерпретацията ти.
Благодаря ти!
Бъди здрава и все така вдъхновена!
цитирайПри него моят бледнее, но съм поласкана от интерпретацията ти.
Благодаря ти!
Бъди здрава и все така вдъхновена!
Обичам да ви чета!
Поздрави,
Криси
цитирайПоздрави,
Криси
И аз те обичам. :)
цитирайПоздрав, Вълшебнице на стиха и самата stih!
цитирай