Постинг
29.05.2016 08:53 -
Мостове -
Автор: stih
Категория: Поезия
Прочетен: 1485 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2018 05:32
Прочетен: 1485 Коментари: 5 Гласове:
6
Последна промяна: 07.05.2018 05:32
Две топли думи днес кръвта ми сгряха,
изпълниха ме с радост и кураж.
И не е важно колко верни бяха –
по-важното е, че повярвах аз.
Почувствах се като дърво разлистено,
готово всеки миг да разцъфти.
Възвърнах си отречените истини,
събрах си разпилените мечти.
Сега си мисля: колко малко трябва
един човек до нас да подкрепим.
Но много често лошото ни грабва
и мостовете с лекота рушим.
изпълниха ме с радост и кураж.
И не е важно колко верни бяха –
по-важното е, че повярвах аз.
Почувствах се като дърво разлистено,
готово всеки миг да разцъфти.
Възвърнах си отречените истини,
събрах си разпилените мечти.
Сега си мисля: колко малко трябва
един човек до нас да подкрепим.
Но много често лошото ни грабва
и мостовете с лекота рушим.
Нека всеки ден да получаваш топли думи и чувства!... :)
цитирайИ дано! :)))
цитирайПо-леко си диша, след като прочете човек това. И ритъмът, и звучността също допринасят за усещането за лекота. Поздрави, Ели!
цитирайОсобено ми е приятно, че оцени благозвучието на изказа – нещо, към което съзнателно се стремя.
Хубави юнски празници!
цитирайХубави юнски празници!
Благодаря, много е красиво и вярно и истинско!
цитирайТърсене