От недомлъвки, думи премълчани,
от толкова неслучени неща,
в душата ми остават тъмни рани,
които оживяват през нощта.

Единствено ме чува тишината.
И моята незрима самота
споделя тайни мисли със луната
или със най-далечната звезда.

А ти не идваш. Никъде те няма.
Денят си тръгва все един и същ.
Реалност ли е, или е измама,
че с тебе съм била? – Като насън.