Когато очите заспиват,
сърцето остава на пост –
тогава съм още по-жива

 Ти си минал оттук преди време
и пътечка дори си направил–
с твои стъпки, не много големи,

През рамото ми погледи й хвърляш.
Нима те спирам? Тръгвай и върви.
Не съм ти ни последна, нито първа.

Не умирай, любов, надживей ме.
Тъжен белег след мен остави –.
да го жулят докрай суховеи,

 Когато съм с тебе, обичам живота.
Мечтая за свое гнездо.
Край мене цъфти и разлиства Доброто.

Той купи днес любимата играчка
за своето обичано дете.
Вървеше към дома си с бързи крачки –